ОТ Малта ЗА Малта |
ОТ Малта ЗА Малта Пиша ОТ Малта, макар и ден след завръщането си, защото в съзнанието си все още съм там, все още усещам вкусът на екзотика, морски аромат и жарко ноемврийско слънце. Противно на възхваляванията и стискайки здраво обективността под мишница, спокойно бих казала на всеки, който все още гледа само снимки от острова и се колебае да хване ли полета на Wizz – ЗАслужава си. Макар и не за 7 дни – 4-5 са напълно достатъчни, за да се разходиш спокойно по променадата в Слима, Сейнт Джулианс или Буджиба, да обиколиш магазините с поздрав към всички шопинг маниаци /България все пак е с далеч по-голям асортимент на магазини от всякакъв тип и за всеки джоб/. Достатъчни,за да обиколиш Валета надлъж и нашир – от Форт St. Elmo до Baraka Gardens, от St. Paul pro-Cathedral до Катедралата на St. John. За да отидеш до Годзо – с кораб или без – да се полюбуваш на Небесния прозорец и потопил поглед в кристално чистите води на Синята лагуна все още да си задаваш въпроса – дали прозореца ще изчезне след 50 години? Достатъчни за да хапнеш риба в Марсашлок и да оцветиш настоението си в цветовете на лодките в пристанището на рибарското селце. Достатъчни, за да потънеш в тишината на Тихия град и бързо да излезеш от нея, ако на излизане се спреш в уникалния по рода си – Museum of Crime and Punishment. Казват, че Валета е построена от Джентълмени за джентълмени – Малтийците обаче не блестят с приветливост – по-скоро многобройните българи, избягали от милата ни родина, са усмихнати, дружелюбни, разговорливи – готови да помогнат. И да ти подарят неволно... носталгия. Аз съм ЗА Малта. Ек. Георгиева - Денкова |